сряда, 22 април 2009 г.

VIP ли… Айде стига простотии



Кви звезди, ква автентичност бе, госпожа Кулезич. Ти в кой свят живееш?! Стига простотии патетични!!!! Я вземете им теглете по една дългосвиреща на тези същества и им ударете по един шамар, та дано се освестят. Въпреки, че това с освестването няма да им се получи, поради простата причина, че там процесът е необратим. Въпросните индивиди отдавна са загубили реалната представа за самите себе си – те живеят в своя си измислен свят и се преживяват като най-добрия човек, когото познават. Да не говорим, че са забравили, че всичко освен слънцето, ако изобщо свети, е с отразена светлина. Звезди!!!!! Айде стига бе! Това вашето вече на нищо не прилича! Заради едното ЕГО ЖЕНСКО, при това съвършено криво разбрано, две клявки станаха за резил, че и не се спират. Пък и кой ли би могъл да спре едно женище дето си е повярвало, че е най-великото на света… или поне в очите на един единствен мъж. Без значение колко е мъж пък въпросният субект. Стига толкова – няма да ги коментирам тези, че бясовете ме хващат, въпреки че тази вечер за първи път гледах пустия му ВИП БРАДЪР и то само, за да се ядосам окончателно.

Е ядосах се.

Ама здраво. Как не ви е срам се чудя и участници и продуценти. Какви глупости правите, че не се сещам. Помагали били – вятър и мъгла. Вие изобщо идея имате ли за какво става дума. Колко пъти тайничко и съвсем по човешки отидохте в някой от тези ДОМОВЕ ЗА ДЕЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ???? Колко пъти гушнахте поне едно от децата там, за да се почувства обичано и защитено. Защото е много лесно да хвърлиш Н-броя банкноти за „КАУЗАТА” и да си излъскаш съвестта, ако изобщо ти се намира такова нещо. Знаете ли, че децата там се забавляват като се клатят напред назад зад решетките на креватчетата си и дори когато ги извадят от „клетката” продължават да го правят, вместо да хукнат и да се заровят в наличните играчки???? Знаете ли, че на по четири години са нечленоразделни или в най-добрия случай сричат и са единици тези, които ще ви кажат просто изречение? Знаете ли, колко празни са очите на тези деца? Нищо от тези неща не знаете и няма как да е иначе при неистовите крясъци на собственото ви его. Отдавна сте оглушали за всичко останало. А питали ли сте се някога вие, РОДИТЕЛИТЕ, какъв би бил животът ви, ако знаехте, че животът на онова мъничко и доверчиво същество, което отглеждате с толкова любов и грижа струва 50 хиляди или 500 хиляди пари, които обаче вие не притежавате. Не сте нали. Не сте. Всеки път когато се сетя за тези родители благодаря на Бог, че децата ми са живи и здрави. Защото аз познавам такива родител. И знам как броят всеки миг от времето с детето си. И колко е обидно, че заради отсъствието на държава, в което живеем всички вкупом, тези хора са превърнати в просяци. В най-страшните просяци са превърнати - тези, които просят, за да има още едно дихание детето им. Гнусно е! Много гнусно! Само те си знаят как ходят от врата на врата с протегната ръка за МИЛОСТИНЯ! МИЛОСТИНЯ, която единствено може да даде живот на едно дете. ОТВРАТИТЕЛНО Е! ЛИЧНО МЕН МНОГО МЕ Е СРАМ, АМА МНОГО! Заради всеки един от тези родители ме е срам и ми е обидно. Заради самата мен ми е обидно. Заради светналите очички на 4-годишната ми дъщеря, която не ме пуска без целувка и тича срещу мен като се прибирам ми е обидно. Защото нея вече са я преброили като една от онези така наречени електорални единици в бъдеще време, а тя е преди всичко ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО. Защото такива са и всички други деца – били те от онези - много самите, които се забавляват клатейки се или от другите, които знаят, че още са живи само защото ги боли неистово. Това са нашите деца – моето и твоето. Защото никой от нас не е застрахован, но това никога не го мислим. Защото не може една държава да абдикира тотално и да зареже на произвола на съдбата децата си. И да правят благотворителни акции, с които да се бият в гърдите и президент, и всякакви там уж държавни мъже и дами, за да цицат от мизерстващия си народ по левче на обаждане или смс, за да се съберели пари за двама-трима от малчуганите, за които животът е низ от болка. А събраната сума да е повод за гордостта им. Ще повърна! А онези, нашите пари, които даваме на същата тази така наречена държава и отчитаният с апломб бюджетен излишък, да се реже, дели и преразделя за нови возила, за задгранични воаяжи и какви ли не простотии…. Майната й на такава държава бих казала аз! Такава държава заслужава да я няма – да я заличат от картата! И това с особена сила е валидно за територията, наречена Република България, която освен всичко останало е и с претенцията да се зове ДЪРЖАВА!?? Била е! Тогава, когато са се връщали към Преспа слепите български мъже! Тогава е била! Но това е история. Има една приказка, че няма бивш негър (да ме прощават различните по цвят, не искам да ги обидя) имало само мъртъв такъв. Мен обаче вече ме е страх, че тук в страната България няма бивш политик (с уговорката, че политици като такива изобщо няма) и докато не измрат, ще погребваме децата си.

четвъртък, 9 април 2009 г.

no coment

***

Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен,
и заминаваш тихо – без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще извикат
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
В една отдавна търсена раздяла.

Но има нещо тъжно да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората които тук остават
без теб ще бъдат малко по-щастливи.

Г. Иванова