Свиркам си… :)

Не всичко в тоя шибан живот е прекрасно, но какво пък, случва се. Важното е да не ти пука. Да можеш просто да си свиркаш, каквото и да те сполети. Това казват била рецептата за щастие – да се превърнеш в дебил… Да се пуснеш по реката като пън и да не ти дреме. Може и да е вярно. Поне нищо не пречи да опита човек – дори само веднъж.

Как от река ще се превърна в пън не ми е много ясно, но пък си отрязах косата, напудрих си носа, сложих си чисто нова усмивка, вирнах брадичка и …. Свиркам си!

А каквото има да става, то така или иначе ще се случи, напук на всяка логика и собствените ни решения. Така казваше баба ми, а тя беше мъдър човек.

„Искам” *

Искам да ме изслушаш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти, да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш, без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемаш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш... че днес може да разчиташ на мен ...
Безусловно.


Благодаря ти Приятелко, че си преписала това, за да го прочета в сайта ти. И както ти, така и аз ще кажа, че написаното по-горе е всичко, което искам да ме сполети. Проблемът е, че аз правя всичко НАОПАКИ, и не съм сигурна, че фактът, че съм обладана от любов е достатъчно извинение… Но пък е достатъчен аргумент за една внезапна смърт.


*„Искам” е само една от приказките.
от "Приказки за размисъл" на Хорхе Букай.
Приказки за приспиване на деца и събуждане на възрастни.

3 Doors Down

Те са по-известни с парчето „Here Without You”. Но аз се сетих тази нощ за друго -
http://www.vbox7.com/play:648847ff


Тя крие своята отворена рана, която просто е превързала…
И никога няма да позволи да я видим…
Тя не може да понесе повече от това,
но не може и да го остави, да си тръгне…
Така е….
Тя не иска този свят…
И всички тези неща, които казва,
докато той просто я заблуждава,
без да има някой, който да чуе нейния плач…
Та потъва в съня… едно място, където да се скрие… Така е…
Тя не иска този свят…
Тази любов, която тя усеща…
Всичко в което е била уверена или е мислила, че е истинско,
изглежда толкова далечно…
Как ще живее тя сега?
Така е…
Тя не иска този свят….
Тези думи, които никога не произнася
пазят живи спомените за всички отминали моменти…
Опитва се да му дава любов,
докато той би молил единствено за повече…
Така е…
Тя не иска този свят…
Картини от живота, който трябва да живее насила,
се появяват нежно в съня й…
Тя ги е виждала и преди,
но никога не са били толкова ясни…
Тя просто се усмихва….
Тя не иска този свят…
Тази любов, която тя усеща…
Всичко в което е била уверена или е мислила, че е истинско,
изглежда толкова далечно…
Как ще живее тя сега?
Така е…
Тя не иска този свят….
И настъпва зората на новата утрин…
Събужда се отново… Сама…
Този път, за да посрещне деня…
Тя просто трябва да го направи,
тъй като е време да си тръгне…
Така е…
Тя не иска този свят…

Другата в мен

С Нея никак не си приличаме. Тя може би е по-добрата ми половинка. Или поне така изглежда на първо четене. Във всеки случай е много различна. Затова и я нарекох – Другата в мен.

Другата в мен може да си позволи да е слаба. Да се сгърчи от болка. Да поплаче от обида. Тя притихва в ъгъла, когато й горчи. Тя е толкова крехка… Тя е просто жена. Нежна и истинска… Другата в мен.
Аз не мога така…