Хората са светли и имат
по едно тъмно кьоше.
А аз наопаки.
Тъмна съм,
ама чак индигова,
но пък си имам
едно светло кьоше.
Мое и истинско.
Вдълбало се е удобно –
на пирамида прилича.
Не знам за какво ми е.
Но си е мое и го обичам.
И ми е хубаво, когато
понякога го поглеждам в очите.
А то, милото, ми се хили,
въпреки че все го забравям.
То затова е и светло,
и ми прощава,
защото хич не му дреме
когато го подминавам.
За отмъщение ме препъва,
проклетото,
или ме сръчква –
особено като ми е мръчкаво.
От него няма
ни мърдане,
ни отърване.
Нали е кьоше – край и точка.
Преди 13 години
БЕЗГЛАГОЛНО
ОтговорИзтриванеПрохождане - бавно,
мъчително,
тихо,
пробуждащо време - сънливо и скрито.
И лутащи сенки от мрака обвити,
с мечти и желания тайни съшити.
Събуждане - топло,
добро,
осъзнато.
пространство - далечно и близко - познато
от минало бъдеще. Там - зад стената -
пречистена, будна и твоя - душата.
Очакване - лудо,
прекрасно,
първично,
инстинкт за живот и обич различна -
не преходна - вечна, докоснала Рая -
за TEБ - сътворена в любов от безкрая.
Пепа Николова
БЛАГОДАРЯ ТИ, ЗЛО!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, зло, че се изпречи на пътя ми! До сега знаех, че след всяко зло следва добро, но не знаех, че пътя към доброто минава през злото! И сигурно е истина, че за да се прояви едно от двете е необходимо съществуването и на другото.
Благодаря ти, зло, че се появи в живота ми! Ти беше изпитание, страдание, заблуда, но и път! Пътят, който ме отведе при тях. Те са светлина, обич, положително излъчване! Те искат да върнат светлината на хората и на цялата земя! Те са слънца, мои приятели, които толкова много обичам! Били са през цялото време до мен невидими, но на поста си, готови при знак от моя страна да се намесят и да ми помогнат да се измъкна. Зная, че ме обичат истински, както и аз тях и тази обич е слънчева, силна. Да, с тях се чувствам силна! Те знаят как да ме защитят. Вярвам им безрезервно!
Благодаря ти, зло, че ме срещна с тях! И знаеш ли, зло, никога не е късно да смениш посоката, след като вече веднъж си го сторило! Никога не е късно и да превърнеш едно зло в добро, ако си достатъчно силен и добронамерен. Само дето, злото самичко трябва да избере дали да остане зло. Обикновено този негов избор е затруднен, защото злият не принадлежи на себе си и не може да избира.Той е избрал веднъж и от там нататък изборът му е отнет, от него искат само подчинение. Само Бог дава безкрайна възможност за избори в живота ни, сатаната - не. А колкото повече расте злото, толкова по-трудно е злият да се откъсне от него. Жалко, защото и в него има Божествена частица, но вместо да прояви нея, е предпочел да вреди и после... духовна смърт!
Ти знаеш, зло, че твоят свят е сглобен от въобръжението ти. Малко неща в него са реални и то обикновено незначителните. Няма ги истината, любовта, себеотдаването в помощ на другия. Но ти в този твой въображаем свят си нещастно, зло! Доста често долавяш нещастието си и доста често самото ти си на кръстопът.
И да! Щях да забравя! Зло, ние с теб много добре се познаваме от преди хиляди години...
А аз днес ти благодаря, зло! Към мен ти изпълни дълга си. Без да подозираш дори ти, зло, ми направи страхотна добрина! Ако някога ти е нужна помощ, потърси ме, за да ти върна жеста!
Последно сбогом, зло! На мене, зло, ти ми беше в услуга и аз отдавна всичко съм ти простила!
"Същественото е невидимо за очите!"
3 юли 2010 г. 09.50 ч. Хина97