Не-случайно

Пише ми се. Пише ми се, та ми се плаче чак. А ръцете ми са изтръпнали. Едва ги усещам. Сякаш не са моите. Само една неуловима почти тръпка ми напомня, че имат нещо общо с мен. Опитвам се да раздвижа пръстите... получава се! А ми е трудно да пиша... пък ми се пише, та ми се плаче.

Просто е време за мълчание.

Мълчана ще съм докато съвсем натежа в бременността си от мисли…
Мисли гонени.
Мисли срещнати.
Мисли трудни.
Мисли бягащи.
Мисли пожелавани.
Мисли отричани.
Мисли мои.
Мисли чужди.
Мисли...

Мълчана ще ги срещам. Мълчана ще ги изпращам. Мълчана ще ги мълча. Мълчана ще ги пусна през мене... да ме намерят, да ме оставят и пак да се върнат. Чак тогава ще им кажа, че ги обичам. Ще ги пусна от мене. И ще ги изпращам... дълго... дълго... Ще ги изпращам и ще знам, че никога повече няма да ми се случат.

После луната ще е заприличала на мен.
Ще вием една срещу друга.
Изпращайки...