сряда, 25 август 2010 г.

Миналото мит е – нищо повече














Няма минало. Щом няма днес... и няма утре... Миналото е мит – нищо повече.







... И ДАДЕ БОГ БЛАГОСЛОВИЯ НА НОЩТА, КОЯТО МРАКЪТ ОБЛАДАВА В ГРЯХ И БОЛКА... ДО КРАЯ... И ДАДЕ ПРОШКА НА СТРАСТТА В НЕИСТОВОТО Й ЖЕЛАНИЕ ДА ПАЛИ ЖЕРТВЕНИ ОГНЬОВЕ... ЖЕРТВЕНИЦИ НА СТРАСТТА, УГОДНИ БОГУ... ЗА ТАНЦА НА ОБРЕЧЕНИТЕ... НА ТЯХ, ОБРЕЧЕНИТЕ, ЗАБРАНЕНО Е ДА СИ ИГРАЯТ НА ОЧАКВАНЕ, ЛИШАВАЙКИ СВЕТА ОТ СВЯТОТО УСЕЩАНЕ ЗА НЕСТИНАРСКИ ТРАНС В ЖАРТА ИЗПЕПЕЛЯВАЩА...А ЖИВОТИНСКОТО ЖЕЛАНИЕ В ОЧИТЕ ИМ ИЗГАРЯЩО, Е ТАЙНАТА НАСЛАДА ЗА БОЖЕСТВА ИЗМИСЛЕНИ... ТЕ, "БОЖЕСТВАТА", СКРИШОМ НАСЛАЖДАВАТ СЕ НА СПЛЕТЕНИ В СТРАСТТА ДО ЯРОСТ ПЛАМЪЦИ... И НАУЧАВАТ ЩО Е ЯРОСТТА, ПРИИЖДАЩА ОТ НАЙ-ТЪМНАТА ТЪМА - ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ... НО ЯРОСТТА НА ПЛАМЪЦИТЕ, ВПЛЕТЕНИ В ИЗГАРЯЩОТО ЗАРЕВО НА ОГЪНЯ, НЕИСТОВО КОПНЕЕ ЗА ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ КЛАДИ ЖЕРТВЕНИ... В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ВСИЧКАТА Й ВЛАСТ НАД МРАКА Е БЕЗПОЛЕЗНА, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ БИ МОГЪЛ ДА ОБЛАДАЕ ТАЗИ НОЩ, ДОРИ НОЩТА ДА СИ Е САМО НЕГОВА... НЕ БИ ПОСМЯЛ ДА Я ДОКОСНЕ... НИКОГА.
… БЕЗДУМИЕ Е ЯРОСТТА В СТРАСТТА... БЕЗДУМЕН Е И ТАНЦЪТ НА МРАКА МОЙ, В КОЙТО ТОЙ НОЩТА СИ ОБЛАДАВА В САТАНИНСКИ ПЛАМЪЦИ.... А ОГЪНЯТ, ИЗПЕПЕЛИЛ ЖАРАВАТА, ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА РИСУВА СЕНКИ В ГРЕХА... ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ...


Благославям нощта, обладана от мрак в грях и болка. И не проклятие, а прошка давам на страстта, за туй неистово желание да пали жертвени огньове. Познавам танца на обречените... усещам всеки въглен жив под стъпалата си, потъвайки до края в яростта на пламъците... изгубвам се до сетното усещане. Измислиците си складирах в страни. И просто ще оставя прозореца отворен. Тази точно нощ на августовското число 25, прозорецът отворен ще оставя. Предвкусвам бурята. Онази буря моя, която ще нахлуе яростно и ще ме съблече. Ще ме остави гола срещу капките дъждовни, които ще пронизват кожата прозрачна. А тласъците на кръвта ще будят вените с неистов писък. И ще раздират тишината на нощта... разцепвайки небето и детронирайки измислените богове.

Ще погреба стихията си... в онзи миг... преди разсъмване. Когато е най-тъмно.

вторник, 24 август 2010 г.

Молитва за дъжд

Ама съм се размазала... до последно... Така съм се размазала, че чак съм се разляла... Втечняване му е майката. Особено в жегите, дето са ни напълзяли. То капка не изцедиха тези облаци случайни. Стиснали са кълки и нищо не пущат… ни капка. Ама що ли им се чудя. И аз така. Стиснала съм ги тези зъбя и само някое проскърцване неуловимо се дочува – за тез, дето имат уши. И не пускам. Нищо не пускам от мене си. Камо ли капка. А пък те, капките, като са ме напънали изотвътре... аха да прелея. Ама не. Имат много здраве от мене! Тия капки там ще си седят. Където им е мястото. Щото още не им е дошло времето. Ще седят и ще напъват. И толкова. А като им дойде времето ще ги пусна. Та ако ще всичко да пометат и да изровят земята, дето се е напукала от жажда. Да ровят и да оставят диря. За да мога да ги настигна, когато ми е нужно. А аз ще ги търся тихо и леко ще пристъпям – като нестинарка... и ще стигна до тях. И като ги намеря отново, просто ще се дам… Да ме прегърнат... Цялата... Та ако ще и да се удавя!

четвъртък, 19 август 2010 г.

Обещах да помисля...

„Човек трябва да играе на това, което може да даде, а не на това, което му се иска да вземе.”
Бойко Борисов


Обещах да помисля...

Какво да му мисля! То е очеизвадно! Който може да го смели, ще го смели и ще ме разбере. Който не може, каквото и да му напиша – все тая. Само ми се ще да срещам повече човеци от тези, които играят на това, което могат да дадат, че ми писна от пухльовци, дето само егото си почесват и пресмятат какво евентуално биха могли да вземат. И все се чудя как може хомо сапиенс да стигне до там, че дори да не може да разбере колко празно същество е, като изключа естествено храната и напитките, които влизат в него и остатъците, които излизат... и пак ми идва на ум онзи стар виц, дето ми е любим. Ей тука ще го плесна, като специално поздравче за тарикатите селски, които си уплътняват съществуването с елементарна аритметика с единствено упражнение събиране. Не казах осмислят, щото не им е по силите – лично мнение! Просто им се иска на тези въпросните, ама не им стиска нито да посегнат, нито да вземат… какво остава да осмислят колко и какви неща затриват ей тъй в невежеството си блажено… Живи и здрави да са,докато си тънат в самодоволна простащина! Само ще си пожелая – Дано не ми се случват по пътя!

Отплеснах се. Ето го и вица.



Имало едно време в България АПК-та. В едно такова работели леля ти Пена и бай ти Гюро. И защото били „Ударници” ги наградили да идат на екскурзия в Япония. Отишли двамцата родни кооператор-ударници да разгледат далечната и древна страна, където изгрявало слънцето. Ходили де ходили, гледали що гледали, за изпроводяк ги завели на едно гробище японско. Зачел се Гюро по надгробните плочи и що да види!? Има си и име, има си и дати на раждане и на смърт – досущ като у нас си. Ама под надписа 1923 – 1987 г., например, пишело с големи букви - ЖИВЯЛ 3 ДНИ! И нали е любопитен бай Гюро тръгнал от гроб на гроб да чете – навсякъде имало допълнителен надпис колко дни бил живял покойникът. Дръпнал бай Гюро екскурзоводката и я завел до един камък надгробен и пита:
- Моме, я ми кажи що е туй безсмислие, да си живял 3 дни, като отгоре е видно, че цели 78 години си изтъркулил под слънцето?!
- Тука е така – отвърнала екскурзоводката – не е важно колко години си бил върху земята, а колко време си бил ЖИВ – ДОРИ ТОВА ДА Е САМО ЕДИН МИГ – СТРУВАЛО СИ Е И СЕ УПОМЕНАВА ИЗРИЧНО!
Почесъл се бай Гюро, позамислил се и се провикнал с цяло гърло:
- Пеноооооооооооооо...... От сега да си знаеш, като умра един ден на гроба ми да напишете „МЪРТВО РОДЕН!”

четвъртък, 12 август 2010 г.

...

„Човек трябва да играе на това, което може да даде, а не на това, което му се иска да вземе.”
Бойко Борисов

Този човек ме изненада с тази фраза. По-късно ще помисля по въпроса, вкусно е, вече съм почти като кучето на Павлов, но още ми е много мек мозъкът…