Сладките извори
ще осъмнат
без моите стъпки
в мрака.
Стомната суха
в съня си
ще пие мълчана вода.
В самодивската риза скрих магиите и ги заключих. Със седем катанеца. На ключалките, вместо печат, сложих по една от усмивките ми. Във восъка, с цвят на кармин, вплетох всичките думи – от първата, до последната...
Врекох се - няма да чупя вече ничии сънища.
Мълчана съм.
Стига ли...
Мълчана съм.
Дано съм лечебна!