петък, 31 декември 2010 г.

Мълчана









Сладките извори 
ще осъмнат 
без моите стъпки 
в мрака. 
Стомната суха 
в съня си 
ще пие мълчана вода. 

В самодивската риза скрих магиите и ги заключих. Със седем катанеца. На ключалките, вместо печат, сложих по една от усмивките ми. Във восъка, с цвят на кармин, вплетох всичките думи – от първата, до последната...

Врекох се - няма да чупя вече ничии сънища.

Мълчана съм.
Стига ли...
Мълчана съм.
Дано съм лечебна!

четвъртък, 30 декември 2010 г.

По Стайнбек

„Да можех
да те сложа в клетка
с един милион мишки
и да те оставя
да се забавляваш...”
Джон Стайнбек


Да можех, ама не мога. В клетката съм аз. Как се озовах там ли? Ами подгоних една мишка. Ама не каква да е мишка – ами една такава полу-мираж с огън в очичките. И докато се усетя Мишка и Аз в клетката, а катанеца щракнал. А като се окопитих си рекох – може една да е мишката, с която ще съпреживявам, но и тя ми стига – нали сама си я избрах. А и малко по-малко разбрах, че тя, милата, не отстъпва по нищо на цяло племе, дето като е накуп се вканибалява. В конкретиката обаче, като няма себеподобни да се вихри като канибал, моето мишле гризе от мене. Е нищо де – ще речете – колко пък може да сгризе едно мишле... Пък и като съм си врътнала ключа изотвърте на пустата клетка ще си трая и ще пускам кръв, че инак като нищо съм останала и аз с мъртво и добре вмирисано мишле в джоба. Само за едно ме е яд. Ненаситна е проклетата. Вероятно от вродения и напълно неосъзнат повик на генетичната памет, дето й шушне, че трябва да се яде … ама много и изобилно. А то като се подава много и изобилно на „входа”, такава е историята на „изхода”... И ето ти проблем! Твори що твори, миличката ми съкафезничка и току драсне и се покрие от срам след натвореното. Ама в най-тъмните доби потъва, докато не мина да почистя. И претенциозна – до блясък трябва да е олизано! Като й размахах пръст, хукна през глава и набързо организира цяла фирма по собствена чистота! А тя – пак в дълбочини незнайни набутана. Естетка ми е тя! Мрази да й е мръсно и пошло, ама след поредната оргия канибалска и изобилна, дето си е спретнала. Мирува кротко и чака новия червен килим. Умница! Как да не я обича човек! Една такава напета и полиглот – когато се налага – мърка! Ей затова не ща да я слагам в една клетка с един милион мишки! Пък и докато си другаруваме ме научи на нещо много важно – да се забавлявам – каквото и представление да ми спретне – нищо, че е само една. И затова няма да я убия!

вторник, 28 декември 2010 г.

По-силната съм



Воюваш с мен откакто те приши
животът ти към моя, като кръпка.
Не исках да повярвам, че грешим.
Открехна се за мен. И аз пристъпих.

Приседнах на студения ти стол
и беше вече късно да се крия.
Не ме почерпи даже с хляб и сол.
А бяхме твърде жадни, за да пием.

Опасно близо бях до теб, нали?
Отдавна никой там не бе допускал.
Чух ангела във тебе да крещи,
а демонът - ехидно да се киска.

Изплаши се. Издигна си стени,
превърнал всяка дума в остър камък.
Залъга ли се, че не те боли
зазидан в непристъпния си замък?

Аз не участвам в тази битка. Вече не.
След призраци отдавна спрях да тичам.
А егото ти нека разбере -
по-силната съм. Мога да обичам.

Автор: Христина Делчева

неделя, 26 декември 2010 г.

Позови меня тихо, по имени




"... Позови меня,
на закате дня,
позови меня,
грусть, печаль моя,
позови меня...

Позови меня тихо, по имени,
ключевой водой напои меня,
знаю, сбудется наше свидание,
я вернусь, я сдержу обещание."