В някакво време, някъде там в пространството е моят дом. Той е мястото, което си мислиш, че познаваш. Това е мястото, от което идвам и където се прибирам, а ти нямаш дори бегла представа какво е то. Питаш ме как мога да пиша за нещо, което не познавам?! Аз не пиша. Аз разказвам. Разказвам ти за мястото, от което идвам през времето в пространството. Понякога ти разказвам неща, които звучат като небивалици, но това е само защото си се затворил в своята измислица за света и себе си. Мислиш си, че знаеш какво са сенките и кое е мрак, къде се ражда светлината и кой е пътят… Но не можеш нито да ги опишеш, нито да ги разкажеш. И това е естествено. Така ще е докато си в своята кутийка добре изолирана. Без да искаш се докосна няколко пъти до онова време и пространство – изначални и незапомнени... Какво не ти достигна, за да повярваш?!... Аз знам, ти научи ли?
***
Искаш ли да те заведа отвъд. Там, където ще бъдеш само себе си. Подай ми ръка. Не се страхувай. Първо ще си помислиш, че това е Хаосът. И донякъде е така – поне в твоите възприятия. Само имай търпение. И ми вярвай. Няма да се случи веднага. Нито пък ще се случи изведнъж. Просто се дръж за ръката ми. Ще ти покажа как да свалиш всяко съмнение от себе си. Ще те науча как да отлюспваш своите рамки и граници без от това да боли. Ще ти дам сила да приемеш себе си. Върви с мен. Чака те дълъг път. Пътят към дома, който не помниш. Не ме гледай така. Не се свивай отвътре. Да. Аз съм Сянка, каквато си и ти, но аз не съм го забравила. Хвани ръката ми, предстои ни полет. И не се страхувай от свистенето на крилата ми. И не се тревожи – няма да ми натежиш и не ще те изпусна. Ако ще ти е по-лесно, затвори очи… Остави усещането за безкрайност да те изпълни до края. Няма рамки и граници. Няма кутийки. Няма нищо. Пусни сетивата си на воля. Наслаждавай се на съвършенството си. Вдъхни аромата на Мрака, и виж раждането на Светлината. Отпусни се в огнения танц на сенките.
***
Почувствай ме до края, до болка, до грях… до изначалие. Почувствай и себе си така. Остави се в прегръдката на сетивата си докато не ги загубиш всичките едно по едно… Едно след друго. Дотогава, докато ти остане единствено усещането за мен. Това е Вечността. Мигът на нищото в цялост. Съвършенството на завършеността. Това е пирът на собствената ти самодостатъчност. Вече си у Дома.*Махни това, което не си!(лат.)
