Преди 13 години
понеделник, 27 септември 2010 г.
вторник, 21 септември 2010 г.
Некрологът на лятото
Как би изглеждал некрологът на лятото?!
Може би като златно-червено-прокъсано-гнило листо? Или като цвят закъснял, умъртвен от целувката пареща на утринен скреж? А може би е в случайния лъч топлина, прокъсал небесната дрипа от сиво олово? Или в полет на ято, над сухи треви... В проскърцваща песен на воденични води... Или във вятъра, заравящ в косите ми аромата на бури несбъднати... Или в щедрия дъх на тежащи от сладост зърна под асмата...
Как ли изглежда некрологът на лятото?!
Може би... Като мен.
Леки стъпки, бягащи по следите на вятъра...
Къдрици, водопадно разплискани, мамещи капките дъжд...
Натрошени мечти, съдрали душата ми...
И една празнота... вътре в мен... известяваща преждевременна смърт.
Аз съм некрологът на лятото.
Може би като златно-червено-прокъсано-гнило листо? Или като цвят закъснял, умъртвен от целувката пареща на утринен скреж? А може би е в случайния лъч топлина, прокъсал небесната дрипа от сиво олово? Или в полет на ято, над сухи треви... В проскърцваща песен на воденични води... Или във вятъра, заравящ в косите ми аромата на бури несбъднати... Или в щедрия дъх на тежащи от сладост зърна под асмата...
Как ли изглежда некрологът на лятото?!
Може би... Като мен.
Леки стъпки, бягащи по следите на вятъра...
Къдрици, водопадно разплискани, мамещи капките дъжд...
Натрошени мечти, съдрали душата ми...
И една празнота... вътре в мен... известяваща преждевременна смърт.
Аз съм некрологът на лятото.
сряда, 15 септември 2010 г.
събота, 11 септември 2010 г.
Празно-думие
Мразя празнодумците!
Защото:
Празнодумие = празнодушие!
НЕ ВЯРВАМ!
На обещания!
- Все ще намерят начин празнодумците да ТИ ЗАБИЯТ НОЖ В ГЪРБА!
На щедри жестове!
- Това е начинът на празнодумците да скрият КЪНТЯЩОТО ОТСЪСТВИЕ НА СОБСТВЕН СМИСЪЛ!
На гръмки фрази!
- С декларациите шумни празнодумците опитват да МАСКИРАТ НЕВЪЗМОЖНОСТТА СИ ДА УСЕТЯТ-РАЗБЕРАТ-СЪПРЕЖИВЕЯТ!
НЕ ВЯРВАМ!
В празнодумно-кухи-празнодушия... фалшивият им блясък е лоша имитация на плът... и потресаващо отсъствие на дух...
И на финала на това ми празно-думие, ще си призная, че се съзирам карикатурно-нескопосана в усилието си да бъда пън! Съзирам се направо не-възможна!
Защото:
Винаги играя на това, което мога да платя, а не на туй, което ми се ще да взема! Затуй залагам само мене си! И мога да си нося кръста! И кръстът си е само мой - не го деля с побесенели кучета, жадуващи за прясна кръв! И не размахвам присмехулно среден пръст - подобни жестове са привилегия на помиярите в глутници! А аз съм единак и ми е хубаво да си седя далеч от чужди погледи и да поделям своето бездумие... или да вия - даже по безлуние!
Сега ще прибера бездумието си в криптата на чисто!
И нищо няма да ви обещая.
Защото:
Празнодумие = празнодушие!
НЕ ВЯРВАМ!
На обещания!
- Все ще намерят начин празнодумците да ТИ ЗАБИЯТ НОЖ В ГЪРБА!
На щедри жестове!
- Това е начинът на празнодумците да скрият КЪНТЯЩОТО ОТСЪСТВИЕ НА СОБСТВЕН СМИСЪЛ!
На гръмки фрази!
- С декларациите шумни празнодумците опитват да МАСКИРАТ НЕВЪЗМОЖНОСТТА СИ ДА УСЕТЯТ-РАЗБЕРАТ-СЪПРЕЖИВЕЯТ!
НЕ ВЯРВАМ!
В празнодумно-кухи-празнодушия... фалшивият им блясък е лоша имитация на плът... и потресаващо отсъствие на дух...
И на финала на това ми празно-думие, ще си призная, че се съзирам карикатурно-нескопосана в усилието си да бъда пън! Съзирам се направо не-възможна!
Защото:
Винаги играя на това, което мога да платя, а не на туй, което ми се ще да взема! Затуй залагам само мене си! И мога да си нося кръста! И кръстът си е само мой - не го деля с побесенели кучета, жадуващи за прясна кръв! И не размахвам присмехулно среден пръст - подобни жестове са привилегия на помиярите в глутници! А аз съм единак и ми е хубаво да си седя далеч от чужди погледи и да поделям своето бездумие... или да вия - даже по безлуние!
Сега ще прибера бездумието си в криптата на чисто!
И нищо няма да ви обещая.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
