понеделник, 14 ноември 2011 г.

Нощта отвътре


Аз и Аз се гледаме яростно.

Хищно се дебнем, като вълци в мъгла.

Свирепо ръмжим, оголвайки зъби.

Схватка.

Кръв.

Кратка смърт.

Тишина.

Аз и Аз – танцуващи призраци –

сенки на изпепелени крила.

Аз и Аз – шизофренно-абсурдни

в пиесата на нощта.

Аз и Аз – жажда индигова –

нелечим мой кошмар в будността.

Внезапен гняв с пронизващ писък

се врязва в лоното на греха.

Аз и Аз – кънтящо отсъствие…

Неми думи.

Мрак.

Пустота.

Паметта – изнасилена блудница,

крие белега от душа.




неделя, 13 ноември 2011 г.

Където бушуват най-бурните води ...




Когато слънцето загуби сянката си

и Небесата „заплачат” в някой дъждовен ден

тих шепот чува се в далечината…

Гласовете на страха всяват усещане за ужас и болка.

Погледни към светлината, идваща от тайнствения мрак.

Тя озарява целия свят и дълъг е пътят, който й остава

до мястото, където текат най-буйните води и

черните рози погиват още преди да са разцъфнали.

Там, където бушуват най-бурните води и

черните рози умират преди да разцъфнат…

Погиват преди да разцъфтят.

Чувам дивите коне – подканват ме да бъда предпазлив

докато изкачвам стълбата на Съдбата,

водеща към свят изгубен някога…

Изкачвайки се, чувствам благодат…

Излизайки някъде от мрака съвсем сами – дали ще оцелеем,

криейки се в тази тайна килия, докато

слънцето изгрее пак?!...

Погледни към светлината, идваща от тайнствения мрак.

Тя озарява целия свят и дълъг е пътят, който й остава

до мястото, където текат най-буйните води и

черните рози не успяват да разцъфтят…

Там, където бушуват най-бурните води и

черните рози не успяват да разцъфтят.

Понякога, си задаваш въпроси, вперил поглед в кристалното кълбо…

Няма за кога да се отказваш, извърнал към стената гръб.

Там, където бушуват най-бурните води и

черните рози не успяват да разцъфтят…

Там, където бушуват най-бурните води и

черните рози умират преди да разцъфнат…

Ще се изгубим навеки

в тази нощ отдадени на спомените…

Да, там, където бушуват най-бурните води, а

розите на мрака повяхват…

Там където бушуват най-бурните води…

понеделник, 7 ноември 2011 г.

...

Продънена е бездната.

Камбаната е без език –

не я люлей – намерих си душата.

Донесе ми я бурята

с онази капка дъжд,

откъсната от миглите ти в мрака.