понеделник, 31 декември 2012 г.
***
събота, 25 август 2012 г.
Август, ден 25
И една вечност-мълчание...
сряда, 27 юни 2012 г.
Veritas vos liberabit *
Нужна ми е моята свобода. Нужно ми е да спра да описвам завършен кръг, вплел фантазия и реалност... като безкраен сън. Нужно ми е да мога да дишам. Нужно ми е да не гледам света с широко затворени очи, чиято празнота ме ужасява. Нужно ми е да се усетя жива, цяла и самодостатъчна. Нужно ми е да мога да пиша. Нужна ми е душата ми. Имам миг време за желание...
четвъртък, 19 април 2012 г.
Разхвърляни мисли
Не знам дали има „по-кофти тръпка” от тази да се усетиш жалък победител. Това си е като да се изтапаниш тежко въоръжен и да стреляш по кокошките в курника. Както и да пробваш да го преглъщаш – все ти разваля вкуса.Чак ти иде да се саморазвееш като бял байрак (да си жалък пораженец е някак си в реда на нещата). На тези разхвърляни мисли ме наведе една реплика-равносметка: „Капитулацията беше толкова бърза и пълна, че ме лиши от удоволствието да победя.”.
Все си мисля, че не е крив, този, който е забил лопатата в земята, а онзи, който сам се е закопал с нея, „доказвайки” колко чевръст е. От опит знам, че никой не е застрахован срещу подобен сценарий. И на всички, които ще рекат сега – е чак толкоз не бих изглупял, искам да споделя, че според мен, самозакопаването изобщо не е привилегия на глупаците (на тях всъщност никога от нищо не им пука и дори в затрупването ще намерят повод за радост). До подобен резил обикновено води Его-то, струва ми се. И дали е изпаднало в „завидна” самодоволност и си е самоповярвало до край, дали се е надценило или е подценило другото Его, или пък просто не успява да владее емоциите си и реагира като питек, няма никакво значение – оправдание винаги може да се намери – то е като задника – винаги с нас и винаги готов за употреба.
Друг е въпросът, кой как приема резултата от собствените си деяния. Поне на мен, крайно тъпо ми звучи, да ревнеш, че си жертва, ако сам си поработил здраво с въпросната лопата. И излишно-смешни са всички последващи от това действие скимтежи. Защото си имал избор:
- Да подминеш лопата.
- Да закопаеш, този, който ти я е подал.
- Да се закопаш сам.
- Да хвърлиш прах в очите на всички.
Вероятно има още много възможни избори, но да се ползваш от тях, е въпрос на собствена яснота за Целта, ако не тази с главната буква (наясно съм, че стратегията е висш пилотаж и малцина са избраните, да летят толкова високо) – твоята лична поне. Пък, ако се случи да се объркаш нацяло, изпадайки в безтегловност – винаги можеш да сътвориш от дефекта – ефект и да се огледаш за друга възможност – такава винаги има, стига да ти стиска да я грабнеш.
И от друга страна, продължавам да си мисля, че съвсем неуместно е чувството на вина за това, че опонентът ти се е оказал не рицарят в блестящи доспехи, а курешката на рамото му.
петък, 13 април 2012 г.
...
- Бях невъзможно дете... Добре, че моите не са като мен. - това казах днес (всъщност вече вчера) на един приятел, който беше наблизо, докато в главата ми се щураха безпосочно какви ли не дивотии, сътворени в детството... Облите грамадни камъни и вирът под тях, гневният поглед на батко, че му плаша рибата от скука, една пожертвана за „каузата” коса, малко вечност, много грях... Седях на пейката под прозореца, от който някога, (толкова отдавна, че бях дори забравила) благи очи ме надзираваха строго какви ги творя, и кротко пушех поредната цигара - толкова пораснала и отговорна, че чак ме заболя, когато трябваше да покажа къде точно да бъде сложен капакът на един ковчег и да се погрижа вятърът да не го събори. И усещах толкова безусловна любов и приемане, че дори не можах да се разплача... а нещо много нежно, притича за миг, нещо толкова искрено и ненатрапчиво, като искра от дяволито намигване на невъзможно хлапе... събрало всичката ми наивност в цяло. Благослових го с целувка, а то ме предаде веднага, изчезвайки в къпиновия храст в средата на градината... Чувствам се почти толкова предател и още малко беглец, че не успях да остана до края... децата ми, живите, ме очакваха... сега те спокойно спят, а в гърлото ми е заседнала мисълта за спящия недоизпратен.
сряда, 11 април 2012 г.
***
... или по-скоро като камбана, която никога не е била залюлявана...
вторник, 10 април 2012 г.
***
неделя, 8 април 2012 г.
* * *
Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме,
където лъч не трепва и Нощта
е господарката със странно име,
а аз - художник на насмешлив бог,
осъден да рисувам върху мрака;
където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака,
понякога пристъпва нежна, кротка
виделина - тъй както днес проблясна!
И докато израсне тя - една! -
по леката й източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна - все пак светлина.
* * *
Духът от мрак и светлина
на себе си е огледало!
Бездънен кладенец, начало
на всяка Истина - с една
звезда, насмешлив лъч в теглото
и факел в ада, пълен с чар,
триумф, утеха сред кошмар,
проблясъкът на съвест в Злото!
Шарл Бодлер
из "Цветя на злото"
петък, 6 април 2012 г.
Unde venis et quo tendis?*
петък, 9 март 2012 г.
...
лодките са други същества.
Лежат
и лъжат,
и си вярват,
че са изхвърлени от бурята.
А всъщност
понеделник, 13 февруари 2012 г.
...
Натирих думите. Не са ми нужни вече. След толкова еквилибристики словесни се изхабиха. Посивяха. Станаха безлични. Почти ми заприличаха на чалга. Не са ми нужни тези думи, които като пепел посипват времето и го обездушават... и заличават всичко живо. Не са ми нужни – Те са мъртви.
неделя, 12 февруари 2012 г.
One Moment In Time
Една частица време
Всеки ден, който изживявам
искам да бъде ден,
в който да вложа най-доброто от себе си.
Единствена съм, но не и сама,
а най-успешният ми ден предстои.
Разбивах сърцето си при всяка спечелена битка,
за да усетя сладостта от победата,
сблъсквах се с болката,
падах и ставах,
преминах през всичко,
това толкова много ми напомня.
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще почувствам,
ще почувствам вечността!
Живеех за да бъда най-добрата,
искам всичко, няма време за губене.
Предначартах си планове
и сега държа своя шанс -
тук, в ръцете си.
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще почувствам,
ще почувствам вечността!
Ще си победител за цял живот,
ако сграбчиш тази частица време
и я направиш своя блестящ момент!
Искам само една частица време,
в която да съм повече от това,
което мисля, че мога да бъда.
Когато изгубя тръпката да мечтая,
когато всички отговори са ми ясни -
дай ми една частица време,
в която да бъда галеница на съдбата,
в тази частица време,
ще бъда,
ще бъда свободна!