В края на онзи последен миг си пожелавам да имам една ръка - да ми подаде глътка вода. Една усмивка, която да ме топли отвъд. Едни очи - да ме разбират, обичат и приемат, дори в отсъствието ми. Едно сърце - да ме усеща като кръвта, която твори собственото му туптене. Ръка, усмивка, очи, сърце - един човек. Човекът, който знае, че ме има във вечността и няма да допусна да не се намерим. Нищо повече.
Животът е толкова прост... ужасяващо прост!
