***
Добра е тази архитектура,
която оставя добри развалини.
Хубави развалини ми останаха,
хубави развалини -
камъкът още излъчва слънцето
на ония дни,
нежно запълва пукнатините
мека трева...
Благодаря ти, Господи,
за всичко това!
И за дрехата ми, съшита
от думи и ветрове,
и за чашата пресушена
на любовното питие,
за покрива над главата ми -
небесния свод.
И за дадения - назаем -
живот.
Станка Пенчева
