Прощавам си. Време е.
Твърде дълго непростеното ме държа в ступор.
Простих си... най-сетне.
Дишам!

25 август (подранила публикация)

Обичам го този мъж*.
Обичам го така, че не помня дали изобщо някога съм обичала
някого другиго. Цяла вечност се гледаме
с еднакво сини очи и още по-еднакъв поглед.

Стига толкова.

Продънена е бездната.

Камбаната е без език –

не я люлей – намерих си душата.

Донесе ми я бурята

с онази капка дъжд, 

откъсната от миглите ти в мрака.

... и няма йота истина в твърдението, че "KYDETO SA GORELI KLADITE DO PYLNO IZGARQNE 6TE IMA PEPEL...A SLED TOVA OT

NE4IQ SYLZA 6TE SE VYZRODI FENIKSYT..."

* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.:))))