вторник, 25 август 2015 г.








Прощавам си. Време е.
Твърде дълго непростеното ме държа в ступор.
Простих си... най-сетне.
Дишам!








Публикувано от в

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)