***
"- Какво наказание си избираш?
- Да помня."
Преди 15 години
четвъртък, 25 август 2022 г.
неделя, 11 август 2019 г.
Звукът на тишината
Парижкият дъжд. Той единствен успя да отмие любовта на художника, заличавайки образа тихо, сълза по сълза... и отнесе я в Сена. И дали го спаси или го уби, никой не знае.
Много дъжд се изля. Страшни бури вилняха. Ветрове разпиляваха въглени живи. В горски мъхове, в пясъци трънени и по урви скалисти ходилата се спъваха. Всяка стъпка е белег от кръв, доброволно пожертвана с мисълта за спасение... Колко лутане беше по пътя през нищото. Не помогнаха клетвите, нито молитвите.
Бяг. Неистов. Жесток. Невъзможен. До мига, в който пътят изчезне, забулен в мъглите на бездната собствена. Точно там – по средата – клади са още очите. Дробовете се гърчат без дъх, а вените спят, да не будят сърцето. А спасение няма.
Грандиозно фиаско... и до смърт уморени спасители, разкъсвани от тишината.
Грандиозно фиаско... и до смърт уморени спасители, разкъсвани от тишината.
сряда, 10 април 2019 г.
Requiem For A Dream
Разпилях се.
Цялата.
По пътища. В очаквания.
В надежди. В сънища.
Ветровете ме
носят – прашинки пепел, копнеещи докосване.
Водите ме галят –
частица по частица, в опит да изгладят режещите ръбове.
Ефирът пази дъха ми – спрял в желанието.
Времето крие
онези 21 грама мен – спящи в Бездната.
Разпилях се.
В една мечта –
мир на праха й.
сряда, 13 март 2019 г.
вторник, 29 август 2017 г.
петък, 5 май 2017 г.
Между
това, което мисля,
това, което искам да ти кажа,
това, което си мисля, че ти казвам,
това, което наистина ти казвам...
това, което искам да ти кажа,
това, което си мисля, че ти казвам,
това, което наистина ти казвам...
И
това, което искаш да чуеш,
това, което си мислиш, че чуваш,
това, което наистина чуваш,
това, което искаш да разбираш,
това, което наистина разбираш...
това, което искаш да чуеш,
това, което си мислиш, че чуваш,
това, което наистина чуваш,
това, което искаш да разбираш,
това, което наистина разбираш...
Стоят десетки варианти за възникване на недоразумения...
Но, все пак,
дай да пробваме...
дай да пробваме...
Бернар Вербер
вторник, 14 февруари 2017 г.
понеделник, 2 януари 2017 г.
понеделник, 19 декември 2016 г.
сряда, 2 ноември 2016 г.
четвъртък, 25 август 2016 г.
Август, число 25
Тъжно, но истина е, че има врати, които веднъж отворени, никога не се затварят. Тъжно, но истина е, че нямам право да пиша. Истина е и това, че мога да кажа всичко, което искам на глас, а не на лист и точно така ще постъпя тази нощ... Луната е наполовина - готова да приеме цели истини.
вторник, 5 юли 2016 г.
Краят си е край
“– Не – прекъсна я бързо той. – Не почвай отново. Приятелството! Зеленчукова градина върху лавата на мъртвите чувства. Не! Не бива да правим това. Ние не бива. То подхожда само на мимолетни любовни приключения. Дори и това е противно. Любовта не трябва да се осквернява с приятелство. Краят си е край.”
Ерих Мария Ремарк, „Триумфалната арка“
понеделник, 27 юни 2016 г.
сряда, 9 март 2016 г.
вторник, 25 август 2015 г.
неделя, 16 август 2015 г.
25 август (подранила публикация)
Обичам го този мъж*.
Обичам го така, че не помня дали изобщо някога съм обичала
някого другиго. Цяла вечност се гледаме
с еднакво сини очи и още по-еднакъв поглед.
Стига толкова.
Продънена е бездната.
Камбаната е без език –
не я люлей – намерих си душата.
Донесе ми я бурята
с онази капка дъжд,
откъсната от миглите ти в мрака.
... и няма йота истина в твърдението, че "KYDETO SA GORELI KLADITE DO PYLNO IZGARQNE 6TE
IMA PEPEL...A SLED TOVA OT
NE4IQ SYLZA 6TE SE VYZRODI FENIKSYT..."
* Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.:))))
петък, 31 юли 2015 г.
петък, 17 юли 2015 г.
изотникъде с любов
Писма от отвъдното. Това беше първото, което ми дойде на ум, когато по някакъв необясним начин в телефона ми се появиха цели 17 съобщения, изпратени ми през 2010 и 2011 година. Не, не е отвъдното - Бездната е. Усетила ме е. Случи се на 4-ти, а аз още чета, препрочитам и не вярвам на очите си... а телефонът ми дори не въздъхна...
И все си мисля за онези врати, които веднъж отворени никога не могат да се затворят... колкото и усилия да полагаме в тази посока.
събота, 27 юни 2015 г.
петък, 26 юни 2015 г.
Докато чаках дребната да излезе от урок днес сутринта си намерих 5 четирилистни детелини в тревата край пейката. Едната подарих на девойката от сладкарницата, когато си купих торта за утре. Останалите прибрахме у дома. Много късмет било - вятър и мъгла... щом дори единственото, което искам, не мога да си организирам. Да си имам късмета просто!
Абонамент за:
Публикации (Atom)
