Когато теглиш чертата

Когато теглиш чертата всичко става излишно.
Излишни са думите, защото няма кой да ги чуе.
Излишно е чувството, защото няма кой да го съпреживее.
Излишна е любезността защото е фалшива.
Излишна е позата, защото е смешна.
Излишна е демонстрацията, защото е жалка.
Излишна е грубостта, защото прави нещата нечовешки.
Излишната грубост може да горчи, да отврати, но няма да спаси никого.
Грубостта не е Спасение.
Спасението е да можеш да теглиш чертата, ей така тихичко.
Когато теглиш чертата всичко е излишно.
Когато теглиш чертата няма смисъл от нищо повече.
И всяко нещо, след като теглиш чертата, само доказва, че си в самозаблуда, а въпросната черта ти се е загубила…