Аз съм твоят кошмар. Всичките ти счупени нощи съм Аз. Аз съм сънят, от който се изтръгваш с вик. И леденият дъх на утрото ти, пак съм Аз. Аз съм твоята болка. Аз съм твоят гняв. Аз съм твоето празно. Аз съм и самодостатъчността ти.
Аз те изпълних със съдържание. Аз ти дадох име и цвят. Аз те пуснах в моята Нощ. Аз те облякох във великолепието на моя си Мрак. Аз ти подарих мислите си. Аз сътворих и твоите мисли, за да си ми половина. Аз изваях НИЩОТО и го превърнах в НЯКОЙ. Аз давам Живот и пия от извори, докато препускам с Ветровете на Времето в покоя и безвремието на Бездната. Нощта е моето време. И все така Мракът Мой я обладава до грях, до болка, до изначалие... потъвайки в индигото й до седмото дъно... Всичко това съм Аз. Аз съм индиговия пурпур, който опазих в себе си, минавайки като острие на бръснач през него. Мисли за мен, като за това, което можеше да имаш, но никога няма да постигнеш! Аз съм реката, която ще се отдаде на океан... Ти вече си локва застояла вода!
Преди 15 години
