Няма минало. Щом няма днес... и няма утре... Миналото е мит – нищо повече.
... И ДАДЕ БОГ БЛАГОСЛОВИЯ НА НОЩТА, КОЯТО МРАКЪТ ОБЛАДАВА В ГРЯХ И БОЛКА... ДО КРАЯ... И ДАДЕ ПРОШКА НА СТРАСТТА В НЕИСТОВОТО Й ЖЕЛАНИЕ ДА ПАЛИ ЖЕРТВЕНИ ОГНЬОВЕ... ЖЕРТВЕНИЦИ НА СТРАСТТА, УГОДНИ БОГУ... ЗА ТАНЦА НА ОБРЕЧЕНИТЕ... НА ТЯХ, ОБРЕЧЕНИТЕ, ЗАБРАНЕНО Е ДА СИ ИГРАЯТ НА ОЧАКВАНЕ, ЛИШАВАЙКИ СВЕТА ОТ СВЯТОТО УСЕЩАНЕ ЗА НЕСТИНАРСКИ ТРАНС В ЖАРТА ИЗПЕПЕЛЯВАЩА...А ЖИВОТИНСКОТО ЖЕЛАНИЕ В ОЧИТЕ ИМ ИЗГАРЯЩО, Е ТАЙНАТА НАСЛАДА ЗА БОЖЕСТВА ИЗМИСЛЕНИ... ТЕ, "БОЖЕСТВАТА", СКРИШОМ НАСЛАЖДАВАТ СЕ НА СПЛЕТЕНИ В СТРАСТТА ДО ЯРОСТ ПЛАМЪЦИ... И НАУЧАВАТ ЩО Е ЯРОСТТА, ПРИИЖДАЩА ОТ НАЙ-ТЪМНАТА ТЪМА - ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ... НО ЯРОСТТА НА ПЛАМЪЦИТЕ, ВПЛЕТЕНИ В ИЗГАРЯЩОТО ЗАРЕВО НА ОГЪНЯ, НЕИСТОВО КОПНЕЕ ЗА ОЩЕ, ОЩЕ, ОЩЕ КЛАДИ ЖЕРТВЕНИ... В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ВСИЧКАТА Й ВЛАСТ НАД МРАКА Е БЕЗПОЛЕЗНА, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ БИ МОГЪЛ ДА ОБЛАДАЕ ТАЗИ НОЩ, ДОРИ НОЩТА ДА СИ Е САМО НЕГОВА... НЕ БИ ПОСМЯЛ ДА Я ДОКОСНЕ... НИКОГА.
… БЕЗДУМИЕ Е ЯРОСТТА В СТРАСТТА... БЕЗДУМЕН Е И ТАНЦЪТ НА МРАКА МОЙ, В КОЙТО ТОЙ НОЩТА СИ ОБЛАДАВА В САТАНИНСКИ ПЛАМЪЦИ.... А ОГЪНЯТ, ИЗПЕПЕЛИЛ ЖАРАВАТА, ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА РИСУВА СЕНКИ В ГРЕХА... ПРЕДИ РАЗСЪМВАНЕ...
Благославям нощта, обладана от мрак в грях и болка. И не проклятие, а прошка давам на страстта, за туй неистово желание да пали жертвени огньове. Познавам танца на обречените... усещам всеки въглен жив под стъпалата си, потъвайки до края в яростта на пламъците... изгубвам се до сетното усещане. Измислиците си складирах в страни. И просто ще оставя прозореца отворен. Тази точно нощ на августовското число 25, прозорецът отворен ще оставя. Предвкусвам бурята. Онази буря моя, която ще нахлуе яростно и ще ме съблече. Ще ме остави гола срещу капките дъждовни, които ще пронизват кожата прозрачна. А тласъците на кръвта ще будят вените с неистов писък. И ще раздират тишината на нощта... разцепвайки небето и детронирайки измислените богове.
Ще погреба стихията си... в онзи миг... преди разсъмване. Когато е най-тъмно.
