* * *

Поклон!

***

Добра е тази архитектура,

                      която оставя добри развалини.                                                                                                                     

Хубави развалини ми останаха,

хубави развалини -

камъкът още излъчва слънцето

на ония дни,

нежно запълва пукнатините

мека трева...

Благодаря ти, Господи,

за всичко това!

И за дрехата ми, съшита

от думи и ветрове,

и за чашата пресушена

на любовното питие,

за покрива над главата ми -

небесния свод.

И за дадения - назаем -

живот.

Станка Пенчева

Един живот

Един фантастичен текст на Мишо Белчев, но неговото изпълнение вече го няма  в мрежата, затова само това мога да споделя... и да го живея... някак... Един живот...

***

Някои врати,

веднъж отворени, 

никога не могат 

да се затворят.

* * *

В края на онзи последен миг си пожелавам да имам една ръка - да ми подаде глътка вода. Една усмивка, която да ме топли отвъд. Едни очи - да ме разбират, обичат и приемат, дори в отсъствието ми. Едно сърце - да ме усеща като кръвта, която твори собственото му туптене.  Ръка, усмивка, очи, сърце - един човек. Човекът, който знае, че ме има във вечността и няма да допусна да не се намерим. Нищо повече.

Животът е толкова прост... ужасяващо прост!

***

Нe разчеквай клепачите ми.

Не изтръгвай съня от тях.

Там е само пустота.

Аз съм другаде.