Разпилях се.
Цялата.
По пътища. В очаквания.
В надежди. В сънища.
Ветровете ме
носят – прашинки пепел, копнеещи докосване.
Водите ме галят –
частица по частица, в опит да изгладят режещите ръбове.
Ефирът пази дъха ми – спрял в желанието.
Времето крие
онези 21 грама мен – спящи в Бездната.
Разпилях се.
В една мечта –
мир на праха й.
