Без страх от нищо

Умирам да те моля да не си отиваш, живот мой!
Умирам да слушам нещата, които премълчаваш!
Аз мълча и ти си отиваш...
Все още тая надеждата, че един ден ще съм способен
да не крия раните си, които болят само
при мисълта как с всеки изминал ден те обичам повече...
Колко време ще чакаме?!

Умирам да те взема в обятията си и ти да ме прегърнеш силно!
Умирам да те забавлявам! Да ме целунеш когато се събуждам,
положил глава на гърдите ти, докато слънцето изгрява
и постепенно загубя мириса ти...
Потъвам в твоите устни, които се приближават
шепнейки думи, които
нахлуват в сърцето ми,
изгаряйки го отвътре...

Умирам да те опозная... Да знам какво мислиш...
Да отворя всички врати към теб и да победя бурите,
които искат да ни повалят... Да спра погледа си в твоите очи...
Да запея с теб на разсъмване...
Да се целуваме докато устните ни се изхабят...
Да гледам в твоето лице как всеки ден расте зрънцето на любовта...
Да вярвам, да сънувам, да оставя всичко просто да се случва, като забравя за страха от страданието...

Умирам да ти споделя какво ми минава през ума!
Умирам да те интригувам
и да мога все още да те изненадвам!
Да усещам всеки ден това пронизване
в сърцето щом те видя...
Да мислят каквото искат...
Че може би съм луд! Това си е моя работа!
И сега отново гледам на света в моя полза...
Отново виждам как блести светлината на слънцето...

Умирам да те опозная... Да знам какво мислиш...
Да отворя всички врати към теб и да победя бурите,
които искат да ни повалят... Да спра погледа си в твоите очи...
Да запея с теб на разсъмване...
Да се целуваме докато устните ни се изхабят...
Да гледам в твоето лице как всеки ден расте зрънцето на любовта...
Да вярвам, да сънувам, да оставя всичко просто да се случва, като забравя за страха от страданието...