Празно-думие

Мразя празнодумците!
Защото:
Празнодумие = празнодушие!

НЕ ВЯРВАМ!

На обещания!
- Все ще намерят начин празнодумците да ТИ ЗАБИЯТ НОЖ В ГЪРБА!
На щедри жестове!
- Това е начинът на празнодумците да скрият КЪНТЯЩОТО ОТСЪСТВИЕ НА СОБСТВЕН СМИСЪЛ!
На гръмки фрази!
- С декларациите шумни празнодумците опитват да МАСКИРАТ НЕВЪЗМОЖНОСТТА СИ ДА УСЕТЯТ-РАЗБЕРАТ-СЪПРЕЖИВЕЯТ!

НЕ ВЯРВАМ!

В празнодумно-кухи-празнодушия... фалшивият им блясък е лоша имитация на плът... и потресаващо отсъствие на дух...

И на финала на това ми празно-думие, ще си призная, че се съзирам карикатурно-нескопосана в усилието си да бъда пън! Съзирам се направо не-възможна!

Защото:
Винаги играя на това, което мога да платя, а не на туй, което ми се ще да взема! Затуй залагам само мене си! И мога да си нося кръста! И кръстът си е само мой - не го деля с побесенели кучета, жадуващи за прясна кръв! И не размахвам присмехулно среден пръст - подобни жестове са привилегия на помиярите в глутници! А аз съм единак и ми е хубаво да си седя далеч от чужди погледи и да поделям своето бездумие... или да вия - даже по безлуние!

Сега ще прибера бездумието си в криптата на чисто!

И нищо няма да ви обещая.