...

Не съм безпаметна. Напротив. Опазих всеки белег и всеки миг. И бездумията, останали без дъх от жажда. И още губя сетивата си до край, едно след друго, докато не ми остане едно единствено усещане и в него да потъна до безпаметност…
Не съм безпаметна.
Докосването ти до мен прогаря кожата ми и буди крясък от желание по пръстите ти, под които тръпнеща е мойта плът. Очите ми са впити в твоите по-здраво и от ноктите ми в раменете ти. Дъхът ми спря в твоя, за да го има и отвъд... Без граници и рамки... без разстояния усещам топлата ти кръв по устните си...

Не съм безпаметна.

Последното усещане не мога да загубя напук на себе си дори... Усещането ми за... теб.