Добър вечер, цвете мое…

Няма да прибера косите си в черна шамия… тя ми е спомен от таткова смърт. Няма да скъсам бяло цвете за тебе – него сложих на пръстта над приятели… Няма да ти налея в чашата ми бездумие… с него ще прелея на кръст своя гроб. Свещта, дето я паля и денем, и нощем пази залъка – онзи последния, острия, в който сама ще се разкъсам …

…Мое мъртво цвете… Лека нощ!