Обещах да помисля...

„Човек трябва да играе на това, което може да даде, а не на това, което му се иска да вземе.”
Бойко Борисов

Обещах да помисля...

Какво да му мисля! То е очеизвадно! Който може да го смели, ще го смели и ще ме разбере. Който не може, каквото и да му напиша – все тая. Само ми се ще да срещам повече човеци от тези, които играят на това, което могат да дадат, че ми писна от пухльовци, дето само егото си почесват и пресмятат какво евентуално биха могли да вземат. И все се чудя как може хомо сапиенс да стигне до там, че дори да не може да разбере колко празно същество е, като изключа естествено храната и напитките, които влизат в него и остатъците, които излизат... и пак ми идва на ум онзи стар виц, дето ми е любим. Ей тука ще го плесна, като специално поздравче за тарикатите селски, които си уплътняват съществуването с елементарна аритметика с единствено упражнение събиране. Не казах осмислят, щото не им е по силите – лично мнение! Просто им се иска на тези въпросните, ама не им стиска нито да посегнат, нито да вземат… какво остава да осмислят колко и какви неща затриват ей тъй в невежеството си блажено… Живи и здрави да са,докато си тънат в самодоволна простащина! Само ще си пожелая – Дано не ми се случват по пътя!

Отплеснах се. Ето го и вица.


Имало едно време в България АПК-та. В едно такова работели леля ти Пена и бай ти Гюро. И защото били „Ударници” ги наградили да идат на екскурзия в Япония. Отишли двамцата родни кооператор-ударници да разгледат далечната и древна страна, където изгрявало слънцето. Ходили де ходили, гледали що гледали, за изпроводяк ги завели на едно гробище японско. Зачел се Гюро по надгробните плочи и що да види!? Има си и име, има си и дати на раждане и на смърт – досущ като у нас си. Ама под надписа 1923 – 1987 г., например, пишело с големи букви - ЖИВЯЛ 3 ДНИ! И нали е любопитен бай Гюро тръгнал от гроб на гроб да чете – навсякъде имало допълнителен надпис колко дни бил живял покойникът. Дръпнал бай Гюро екскурзоводката и я завел до един камък надгробен и пита:
- Моме, я ми кажи що е туй безсмислие, да си живял 3 дни, като отгоре е видно, че цели 78 години си изтъркулил под слънцето?!
- Тука е така – отвърнала екскурзоводката – не е важно колко години си бил върху земята, а колко време си бил ЖИВ – ДОРИ ТОВА ДА Е САМО ЕДИН МИГ – СТРУВАЛО СИ Е И СЕ УПОМЕНАВА ИЗРИЧНО!
Почесъл се бай Гюро, позамислил се и се провикнал с цяло гърло:
- Пеноооооооооооооо...... От сега да си знаеш, като умра един ден на гроба ми да напишете „МЪРТВО РОДЕН!”