Некрологът на лятото

Как би изглеждал некрологът на лятото?!

Може би като златно-червено-прокъсано-гнило листо? Или като цвят закъснял, умъртвен от целувката пареща на утринен скреж? А може би е в случайния лъч топлина, прокъсал небесната дрипа от сиво олово? Или в полет на ято, над сухи треви... В проскърцваща песен на воденични води... Или във вятъра, заравящ в косите ми аромата на бури несбъднати... Или в щедрия дъх на тежащи от сладост зърна под асмата...

Как ли изглежда некрологът на лятото?!
Може би... Като мен.
Леки стъпки, бягащи по следите на вятъра...
Къдрици, водопадно разплискани, мамещи капките дъжд...
Натрошени мечти, съдрали душата ми...
И една празнота... вътре в мен... известяваща преждевременна смърт.

Аз съм некрологът на лятото.