Мълчана

Сладките извори 
ще осъмнат 
без моите стъпки 
в мрака. 
Стомната суха 
в съня си 
ще пие мълчана вода. 

В самодивската риза скрих магиите и ги заключих. Със седем катанеца. На ключалките, вместо печат, сложих по една от усмивките ми. Във восъка, с цвят на кармин, вплетох всичките думи – от първата, до последната...

Врекох се - няма да чупя вече ничии сънища.

Мълчана съм.
Стига ли...
Мълчана съм.
Дано съм лечебна!