Когато слънцето загуби сянката си
и Небесата „заплачат” в някой дъждовен ден
тих шепот чува се в далечината…
Гласовете на страха всяват усещане за ужас и болка.
Погледни към светлината, идваща от тайнствения мрак.
Тя озарява целия свят и дълъг е пътят, който й остава
до мястото, където текат най-буйните води и
черните рози погиват още преди да са разцъфнали.
Там, където бушуват най-бурните води и
черните рози умират преди да разцъфнат…
Погиват преди да разцъфтят.
Чувам дивите коне – подканват ме да бъда предпазлив
докато изкачвам стълбата на Съдбата,
водеща към свят изгубен някога…
Изкачвайки се, чувствам благодат…
Излизайки някъде от мрака съвсем сами – дали ще оцелеем,
криейки се в тази тайна килия, докато
слънцето изгрее пак?!...
Погледни към светлината, идваща от тайнствения мрак.
Тя озарява целия свят и дълъг е пътят, който й остава
до мястото, където текат най-буйните води и
черните рози не успяват да разцъфтят…
Там, където бушуват най-бурните води и
черните рози не успяват да разцъфтят.
Понякога, си задаваш въпроси, вперил поглед в кристалното кълбо…
Няма за кога да се отказваш, извърнал към стената гръб.
Там, където бушуват най-бурните води и
черните рози не успяват да разцъфтят…
Там, където бушуват най-бурните води и
черните рози умират преди да разцъфнат…
Ще се изгубим навеки
в тази нощ отдадени на спомените…
Да, там, където бушуват най-бурните води, а
розите на мрака повяхват…
Там където бушуват най-бурните води…
Няма коментари:
Публикуване на коментар