no coment

***

Понякога е обич да си тръгнеш
от хората, които са ти близки.
Оставяш настрана венеца трънен,
и заминаваш тихо – без въздишки.

И знаеш, че след теб не ще извикат
макар за миг да ги е заболяло.
Излишна е фалшивата трагичност
В една отдавна търсена раздяла.

Но има нещо тъжно да съзнаваш,
когато доброволно си отиваш,
че хората които тук остават
без теб ще бъдат малко по-щастливи.

Г. Иванова