неделя, 17 май 2009 г.

***

Един много близък на сърцето ми човек казва, че винаги може да разбере кога нещо в мен не е наред. Само по начина, по който му отговарям. Ставала съм повече от лаконична. Или още по-точно едносрична. Това наблюдение той сподели преди известно време, но едва днес се замислих колко много се е запознал с мен. А сменяме мисли от има-няма седем месеца. И точно в този миг просто затворих врата. Знам колко боли, но знам и че е наложително да го направя. Знам и това, че той ме обича достатъчно, за да приеме решението ми. Все още не усещам нищо, но това е временно. След това приятелство ще остане една голяма кръпка – много грозна и неестествена. Но просто няма как да се случи иначе. Лично аз нямам полезен ход. А той ще ме разбере.

Няма коментари:

Публикуване на коментар