СРЕЩА

... ТИ СИ ЗАЧЕНАТ В МИГА НА МОЕТО РАЖДАНЕ… ПОЛОВИН ДУША - КРЕЩЯЩА НАСРЕД ПЪТ ЗА СВОЯТА ПОЛОВИНА… И НЯКЪДЕ ДАЛЕЧЕ И ДЪЛБОКО Е ОТЕКНАЛ ТОЗИ ВИК… И Е СЪБУДИЛ СПЯЩ, ЗА ДА СЕ СЛУЧИ….ПОЛОВИН ДУША ВЪВ ВИК НЕИСТОВ НАСРЕД ПЪТ… ЗОВЯЩА ЦЯЛОСТ… ТЪРСЕЩА И ЖАДНА… ОТКЪСНАТА СЪС БОЛКА ОТ СВЕТА НА СЕНКИТЕ… ОСТАНАЛА САМА…. ОБЛЕЧЕНА ВЪВ ПЛЪТ ГРЕХОВНА… ЗАПРАТЕНА В ТЪМАТА НА НЕИЗВЕСТНОСТТА… ДАРЕНА СЪС ОЧИ, РЪЦЕ, СЪРЦЕ, НО… СЛЯПА, ОЧАКВАЩА МИГА НА СЪВЪРШЕНСТВОТО… БЕЗДОМНО СКИТАЩА В НОЩИТЕ, КОГАТО МЕСЕЧИНАТА Е СЧУПЕНА… И ВИЕЩА НА ПЪЛНАТА ЛУНА… ОТ СТЪПКИТЕ Й ДИРИ НЕ ОСТАВАТ… САМО ПРАХТА ПОЛЕПВА ПЛЪТНО ОТ БЕЗПЪТИЦА…. А КЪРВАВА СЛЕДА ОТ НОКТИТЕ Й ИЗПОЧУПЕНИ РИСУВА СИЛУЕТ НА НЯКОЙ БЛИЗЪК…