Седя. Гледам. Мълча. Крясъкът освобождава сълзите. Сълзите не освобождават душата.
Защо?
Това ЗАЩО ми е приседнало и стиска гърлото. И по-добре. Тишина. Тъп звук от сблъсък. Сблъсъкът на мен с мен. Удар. Петно. Следа. Невидима диря на прекъснат път…Отговор няма. Белег в шепата – белег от онова, което няма да свърши с нас… просто защото не е започвало. Защото някой от нас не му даде шанс... Стъпки нанякъде – вероятно към средата на нищото – моето място. Толкова мое, че никой не може да си представи каква самотия е там в средата… И не бързайте да ме опровергаете и да ми споделите, че сте били там – НЕ СТЕ! И СЛАВА НА БОГА, ЧЕ Е ТАКА! Там никой не трябва да стига, повярвайте ми. Никога. Оттам няма път назад. И е само НОЩ! Моето време…
Преди 13 години
Различаваме се по зодия, приличаме си по година на зодиака. Проявавала съм се и като вълк и като Червена шапчица.Хареса ми прочетеното и ти благодаря,че си отразила преживяванията ми! Толкова истински, синтезирано и силно! Поздравлиния!
ОтговорИзтриванеВероятно си приличаме и по това, че сме истински, въпреки всички останали различия!
ОтговорИзтриване