Научих…

Научих, че колкото и да искаш нещо не винаги го получаваш.
Научих, че когато ти обещаят нещо, не означава, че ще го направят.
Научих, че когато не ти е писано, не можеш да направиш нищо, за да промениш това.
Научих, че когато не си достатъчно късметлия, не можеш да обърнеш късмета в своя полза.
Научих, че всеки сам избира дали ще се усмихне или ще заплаче, когато го боли.
Научих, че и да обичаш – любов не се случва, защото това е танц за двама.
Научих, че когато затворят врата пред теб е по-добре да се обърнеш и да тръгнеш по друг път.
Научих, че няма такава сила, която да те направи самодостатъчен, ако си оставил някъде себе си…
Научих, че човек се ражда сам и точно толкова сам умира.
Научих, че е важно да поискаш прошка, защото след миг може да е късно.
Научих, че най-трудното е да простиш, когато в теб се къса… но не е невъзможно.
Както не са невъзможни и повечето от нещата които написах, просто е нужно желание.
Научих, че не е вярно, че когато Бог ти взема нещо е с едничката цел да ти даде друго... никой, дори и Бог не може да ти даде нещо, ако не го искаш, ако не отвориш ръце, очи и сърце...
Научих, че когато един мъж, обича една жена, лишава от шанс всяка друга...
Научих, че когато една жена обича един мъж, му прощава дори липсата на шанс...