В най-тъмния миг, преди самото разсъмване...

Щуро ми е. Стяга ме шапката.
Танцува ми се…
Виенски валс ми се танцува.
Що ли не грабна вятъра
и цяла нощ да лудуваме…

И да потъваме в тъмното
безпаметни от желание…
Виенски валс ми се танцува.
Танцува ми се, по дяволите.

Шапката я оставям (и без това стяга проклетата).
Нужно ми е да усещам в косите си вятъра.
Да го пусна в себе си, да ме обладава,
в един валс виенски за двама.
А утрото да ме завари
съгрешила преди разсъмване…

Свистене ли чухте?!...
Не беше вятър… И валс не е…
Отворих крилата си…