Без дрехи

"Толкова сме свикнали да се
крием от другите, че накрая
се крием от себе си."
Франсоаз Фуко

Имаш ли представа какво е да
загубиш себе си в другия,
а него да го няма…




Синьо-сив е въздухът, напоен от мъглата. Всеки звук е изпит от старите каменни зидове. Тишината е глуха. Кръгъл кладенец в средата на двора жадно дири следата на влагата. Див кон препусна по празните улици. Някой в съня ме целуна. Не беше ти…. Въпреки синьото на един чифт очи… И се събудих.

Няма да сключа сделка с теб, Дяволе, няма какво да ми предложиш. Власт не искам, докоснах славата, парите не ме блазнят. Нито можеш да ме излъжеш, Дяволе, нито да ме изплашиш. Нямам нищо за губене, отдавна всичко раздадох. Стъпих в тръните, срязах си вените, главата си чупих, живота посрещах, изпращах… и въпреки всичко все още летя, Дяволе, летя и поря Бездната. Чупя сънища, приспивам утрото, жаравата ми е утеха… Желанията на глас изричам, смея да стъпвам боса и незащитена… Тези, дето без време си тръгнаха в път превърнах… Път да го бродя в нощите, в дните да го проклинам… Другите - недокоснатите, с шепа думи хвърлих по вятъра… и не помня дори оковите, помня само корена си в земята… Разпилях се във времето, като черно-бяла магия… Но си нося силата… И безумието да не се страхувам от това, че ще ме убият… Мога и да обичам, и да затворя вратата… Отвращава ме, когато на някой не му стиска да си отвори крилата… Аз съм от лудите, дето всичко дават, за да надзърнат в очите на близък… Ако ще всичко да свърши и времето в точка да се превърне, до седмото дъно в живота ще се затрия и в смъртта до деветото… Нямам нищо за губене - всичко раздадох. Пазя си само отровата, Дяволе, само нея си пазя. Оная отрова, Дяволе, дето сама си я купих. С нея ще приспя синьо-черното… и в тебе ще се загубя… И нито свистенето на крилата ми, Дяволе, нито крясък ще чуеш… Просто ще пусна тишината да те събуди…

Каквото и да ти казват, Дяволе, на нищо и никой не вярвай. От мене да знаеш само едно - нищо не е толкова страшно, като това да не ти пука. Защото когато си тръгна, Дяволе, нощта ще е мъртва... Бездумието – мълчание.

А си говоря с теб, Дяволе, защото знам, че Господ не съществува!