Недотам случайни мисли

Една съм такава разбирателна. Ама толкоз разбирателна, че чак ми се повръща от мене си понякога. Щото да разбереш някого (а това е нужно обикновено, когато нещо е омазано страховито), означава само едно – да го оправдаеш… някак си. Ей затуй много ме е яд на мене си, че са ме учили да разбирам. Мразя да съм разбирателна, но някак не ми се получава обикновено. Затова и му намерих цаката – за мене си. И да разбера (разбирай оправдая) някого, това не значи, че ще го кажа на глас. Инак, май продължавам да съм разбирателна… и това ми става ясно всеки път, когато получа стомашни спазми от мене си, поради поредната ми разбирателност.

Напоследък обаче се улавям, че има неща, дето колкото и да се пъна да ги разбера не ми се получава. И единствените спазми, дето ги усещам в такива случаи, са от напъните да се хвана за някаква дори елементарна логика на нещата… Нищо чудно да съм тъпа. Това би било много удобно обяснение, което мигом ще пресече всички напъни и спазми. Чопли ме едно съмнение, че щом съм пък винаги била една такава безобразно разбирателна как така изпускам крайчеца в определени ситуации. Ей тъй, като седя и си словоблудствам с кеф и във уединение, само едно обяснение ми идва на ум. И то е, че „Има нещо гнило в Дания!”. Има нещо нездраво в това, един човек да се люлее дълго между ДА и НЕ. Между ИСКАМ и НЕ ИСКАМ. Между ЕЛА и ВЪРВИ СИ. Между себе си, опустошавайки се през времето, което прекосява в колебания. Разкъсвайки се, от неистовия вик, да устои на него си самия. Изгаряйки, в яростта на безумните си страсти, от които се опитва да излезе. На никого не пожелавам този ад – творение невинно на една душа човешка….

За мен е просто – знам какво е туй, което ми е нужно. Останалото… и не го разбирам… и не мога да го разбера.