Безсъници

Онова малко дяволче пак се е разтърчало из главата ми и чопли ли чопли… Само да го пипна и ще види то…. Ще ме барнеш, ама друг път, квичи в отговор проклетникът и не се спира нито за миг. Тук побутне, там пощипне и се чувства господар в средата на Нищото. Голяма игра ще падне и тази нощ. Добре, че съм му свикнала. Има да се надбягваме и надлъгваме до съмване. Обичам го този малък злодей. Може би, защото прилича на мен. Нито чува, нито иска да знае, когато си навие нещо на пръста. Ако е нужно, обръща всичко с хастара наопаки. И не се спира. Не признава никакви ограничения. Забраните отпадат. Пристига и си тръгва неочаквано. Хвърля шепа думи без предупреждение. Наднича иззад ъгъла. Смехът му звънва, напук на неслучайна сълза. И все чопли… Замерва ме с неканени мисли. Пробутва ми загърбени идеи. Води ме в забранени територии. Пресича на червено и си тананика. Подсвирва след случаен минувач. Притичва през съня на някой буден. Танцува по ръба на острието. Накъсва вярата. Разпъва ме на собствените ми мечти. Доволно примижава и изчезва, а стъпките му тупкат меко в безвремието на нощта – насам, натам, нанякъде...