Можеше, стига усещанията ни за света да съвпадаха поне мъничко. И ако успявахме да се усетим един друг, когато това е изключително нужно на другия. Ако желанието да вървим в собствените си коловози, недопускайки промяна на курса дори на инч, не беше толкова истерично-категорично. Някъде, някога четох, че за да има смисъл в едни отношения то хубавите и лошите мигове би трябвало да са в съотношение 5 към 1. Познавайки донякъде човешката порода аз бих редуцирала този резултат до 2:1, но поне толкова.
Заболява ме от това „можеше да бъде хубаво”. Горчи когато виждам как тези думички рисуват една крехка бръчка под очите на скъп човек. Поредната незабележима драскотина на една несъстояла се надежда. Само като си помисля... колко пъти един човек се сблъсква с тези думички. Добре, че имаме способността да забравяме и прощаваме, защото иначе вероятно никога не бихме пристъпили към някой друг. Понякога се питам защо става така. Може би защото искаме повече, отколкото сме склонни да дадем. Или не искаме да прескочим своя си начин на съществуване, където ни е удобно. Или просто ни мързи да се напънем. Или… още хиляди или … но нито едно не е универсалният отговор. Може би такъв отговор не съществува. Въпреки, че някои твърдят, че проблемът е не в това да се намери отговор, а в правилното формулиране на въпроса. Все тая. Нещата продължават да се случват във времето и пространството, въпреки нас. Следват някаква своя си, необяснима логика. А тя не се съобразява с капризите ни. И като става дума за капризи се сетих, че е излишно да се учудваме, когато нещо се разпада пред очите ни, щом сме пропуснали да бъдем поне малко отговорни, сред всичките си несъществени желания. И изглежда няма никакво значение дали ще има някой до теб, ако липсват мисли, които не само да смените, но и да разберете. Щом го няма онзи фин радар, който да ви посочи мига за глътката нежност, от която другият има нужда какъв е смисълът да се заблуждавате. Никой няма нужда от един измислен свят, където дори обидите звучат като комплимент…. Можеше да бъде хубаво… Ако мамехме по-рядко и не пестяхме обич... Ако си имахме поне малко доверие…
Преди 13 години
"Обич" и "доверие" - две думички написани в края, които почти небрежно вече се прочитата, но в случая много важни!
ОтговорИзтриванеОбъркаността на всички е тотална, защото тези две думи са заместени във всекидневието и в жаргона ни с какво ли не... Първата, ако се чуе, звучи така архаично и дори нецивилизовано, че изреклия я се чувства като еретик, току-що изрекъл последните си слова и готов за кладата /а огньовете на тази клада да хорските присмеси/. Друго си е да кажеш "Сексът беше страхотен" - тогава предизвикваш внимание, може и да се изпъчиш, ставаш обект и на завист. А ако кажеш "С тоя/тая бих се чукала всеки ден до края на дните си - по три пъти поне на ден" - тогава направо ти слагат ореол! А ако кажеш "Обичам" - я слез на земята, момиче!
А за доверието какво да кажем - като го действат "бизнес"-правила - няма доверие, има интерес...
Това е в общия случай, но ако наистина има обич? Колко ли оплетени се оказваме от конюнктурата и въздушните течения на написаното за съвременните рактовки на двете думички... А като си предствим, че всеки човек си е една вселена... Излиза, че е малко сложно, но всъщност май не е - ако мотивацията ни е чиста - имаме взаимна обич и доверие - възможни са два варианта: объркване или идилия! А като премине объркването, може пак да дойде идилията! Но може и идилията да премине. Тогава вече - пак не се знае, пак сблъсък на вселени! Затова май си е най-хубаво просто да се радваме на миговете обич и доверие! И "можеше да бъде хубаво" поне да стане "хубаво си беше"! :)
За авторката може ли човек да каже нещо друго, освен, че е не само с дълбоки мисли, но и с дълбока душа! И колко е права! И това, което е написала тук много помага да я разберем, че е "злодейка"! Осезаемо показва, че е била и Кумчо Вълчо, и Червената шапчица! И ако посика, може пак да е Кумчо Вълчо! Схрускай го, приятелко - той далеч не е невинен като Червената шапчица!!! ;) :)
:) чак ме засърбяха ръчичките да те започна по небрежарски нахвърляните думички, приятелю, но точно в този миг ще се озаптя, защото си признавам, че ме мързи зловещо:) обещавам ти обаче, че скоро ще се разбърборим и за тези работи:) приеми го като ръкавица в лицето:)
ОтговорИзтриванеТова си е направо круше ;)
ОтговорИзтриване:))))))))) стягай се:)
ОтговорИзтриване