Думите

Думите, които казваме. Думите, които премълчаваме. Думите, които ни е страх да си помислим дори. Думи. Една, две, три – ето ти просто изречение. И колко много неща могат да се кажат с това просто изречение. И колко много неща могат да се премълчат с него. Има думи, които те усмихват. Има думи, които отварят рани. Има и такива, които просто хвърляме срещу вятъра за замазване на положението. Думи всякакви. Едни галят, други режат, трети горчат… Изричаме ги без да се замислим. Поне в повечето случаи. Изричаме ги без да вложим нищо в тях – просто ги изричаме. И за миг не ни минава през ум, че тези казани на глас думи вече са чути. Те престават да бъдат просто думи. Те са ласка. Или нож. Те са надежда. Или смърт. Или нещо друго. Но са НЕЩО. И точно това НЕЩО, което дори не сме премислили в повечето случаи, променя целия свят. И нашия. И този на другите.

Искам да съм риба!