Един човек крачи през времето. Стъпките му отекват в пространството. Идва ли или си отива? Все едно. Важното е да не спира. Не и точно сега. Крачката му е уверена. Стъпката твърда. Така се ходи по пътя, който води наникъде. Така се стъпва, когато вече няма какво да губиш. И когато няма значение къде отиваш, защото знаеш, че те е намерил пътят за никъде. И това е единствената посока. Нищо друго не е останало.
Пътища за някъде. Пътища за никъде. Пътища - широки, тесни, прави, криви … стръмни или равни… нагорнища или надолнища… меки завои или стремителни серпентини… пътища. Има ги всякакви. И всеки от тях си има своите пътници. Те крачат различно. Всеки в своето темпо. Срещат се и се разминават. Настигат се и се подминават. А някои дори успяват да се намерят.
*Откъде идваш и къде отиваш?
Няма коментари:
Публикуване на коментар