Полудявай. Грабни ме. Целувай ме.
Разбесней ме. Пали ме пожарено.
Ти си дяволът. Хищник погубен.
Остри пръсти забивай, кошмарнико.
Късай дрехи. Изсмуквай. Опивай се.
Жива смърт и умиращо раждане.
Изтръпни ме. Люби ме мъчително.
Дълго сянката своя в мен вграждай.
Плъзгай бавно езиче непитащо.
Изтънявам и ставам невидима.
Като змии горещи се сплитаме.
Любовта е порочна зависимост.
Кръгъл кораб - земята разклатена.
Ти си бурята. Имай ме адово.
Заразяваш ме с алчност отдадена.
Попилях. Надкрещях водопадите.
Беззащитно-кошмарна. Опасна съм-
съвършена за теб като външност.
Мой си, дяволе! Мой... И безгласен.
Ти се любиш със своята същност.
Автор: Павлина Стоянова
***
-
*Празна съм. Като ограбена църква с пробит покрив. Толкова пуста и стара,
че дори гарван не каца на ръждясалото разпятие. Стоят достолепно само едни
стени...
Преди 13 години
Няма коментари:
Публикуване на коментар