неделя, 7 февруари 2010 г.

Мой си, дяволе

Полудявай. Грабни ме. Целувай ме.
Разбесней ме. Пали ме пожарено.
Ти си дяволът. Хищник погубен.
Остри пръсти забивай, кошмарнико.

Късай дрехи. Изсмуквай. Опивай се.
Жива смърт и умиращо раждане.
Изтръпни ме. Люби ме мъчително.
Дълго сянката своя в мен вграждай.

Плъзгай бавно езиче непитащо.
Изтънявам и ставам невидима.
Като змии горещи се сплитаме.
Любовта е порочна зависимост.

Кръгъл кораб - земята разклатена.
Ти си бурята. Имай ме адово.
Заразяваш ме с алчност отдадена.
Попилях. Надкрещях водопадите.

Беззащитно-кошмарна. Опасна съм-
съвършена за теб като външност.
Мой си, дяволе! Мой... И безгласен.
Ти се любиш със своята същност.

Автор: Павлина Стоянова

Няма коментари:

Публикуване на коментар