Време е...

Време, в което се казва сбогом… Време, в което се изгубваш в другия, за да намериш себе си… и него… След като си се загубил в безтебия и безмения, и си се лутал дълго, докато следваш дирята на кръга… Време, след онова, в което си потънал в нечие отсъствие… Време да кажеш сбогом… и да се събереш в цяло… в бездумие… Време е да си върна моя мрак, за да съхраня и двама ни… Когато си тръгна нощта ще е мъртва. Бездумието – просто мълчание.