* * *
Сред гробницата тъмна на скръбта,
където мен Съдбата заточи ме,
където лъч не трепва и Нощта
е господарката със странно име,

а аз - художник на насмешлив бог,
осъден да рисувам върху мрака;
където сам като готвач жесток
сърцето си варя, че глад ме чака,

понякога пристъпва нежна, кротка
виделина - тъй както днес проблясна!
И докато израсне тя - една! -

по леката й източна походка
познавам свойта гостенка прекрасна:
макар и черна - все пак светлина.

* * *
Духът от мрак и светлина
на себе си е огледало!
Бездънен кладенец, начало
на всяка Истина - с една

звезда, насмешлив лъч в теглото
и факел в ада, пълен с чар,
триумф, утеха сред кошмар,
проблясъкът на съвест в Злото!

Шарл Бодлер

из "Цветя на злото"