***

Време за…

Време, в което се казва Сбогом… Време, в което се изгубваш в другия, за да намериш себе си… и него… след като си се губил безпаметно… и си се загубил в безтебия и безмения, и си се лутал дълго, следвайки дирята на кръга… Време, след онова, в което си потънал в нечие отсъствие…

Време за Сбогом…

Време за Път…

… Време за събиране в цяло – или поне в калейдоскоп… за бездумие… Време да си върна Нощта и да потъна до деветото й дъно… да намеря мене си и да се приема пак… с още един провал и всичката си глупава наивност… Време за танци с Ветровете… Време за път… Време да разкъсам ефира с режещ звук от отварянето на крилете ми…

Време за Полет…

… Къде ли е пистата…