Когато един миг може да промени всичко, съзнаваме цената на решенията си. Когато един жест може да промени всичко, даваме ли си сметка какво правим?! Когато водопад от думи не струва и пукната пара пред нечие бездумие, успяваме ли да чуем шепота на изтръгната сълза?!
Никога не съм можела да изрека това пусто словосъчетание „Обичам те”. Нито пък да го напиша правилно. Все някоя буква не си е на мястото. Все нещо обърквам. Няма нищо. Нали мога да обичам истински. Какво като не мога нито да го изрека, ни да го напиша като хората. Не съм скъперник – просто ми е ценно. Просто има смисъл. Просто не умея да се пилея на дребно и в безсмислие. Защото има смисъл да си преровя душата до последно. Да я изчегъртам. Да я кюртирам грубо. И после да я опна срещу бурята, ако успее тя да я умие.
Пък аз ще седна на върха на планината, загледана в миражен океан. И ще мълча докато плащам. Докато не платя и вярата, и обичта, и грубостта... и собствената си наивност.
Преди 13 години
Kogato edna vrata se zatvori se otvarq druga vrata,no 4esto dylgo gleda6 kym zatvorenata vrata i ne vijda6 drugata ,otvorenata za teb.Istinata e ,4e ne znae6 kakvo iska6 ,dokato ne go zagubi6.No e i istina ,4e ne znae6 kakvo moje6 da ima6,dokato ne go polu4i6.
ОтговорИзтриване