неделя, 18 юли 2010 г.

Посвещение

В неистовия бяг на денонощията, преплели миговете с вечността, за дъх не им остава време. Прегънати са силуетите. Тежат. Товарите измислени понесли... нанякъде. И само вой от стонове долитат в бездиханията на покой мъртвешки. Уж живи. Уж горящи. Уж истински, а толкоз прозаични... и прозрачни. Бездушни.

Припламва светлина... не от светлика.

Измислен фар в далечината на тъмен остров мами празнодушците. И цел им дава. Дава им кураж да се огледат в най-кривото си огледало. Да си повярват.

О, Суета!

Как бавно им подлагаш влажната си диря, обрасла с хлъзгав мъх и ги повличаш надолу и нататък. Привличаш ги с миризмата упояваща на обещания. Повеждаш ги все по-навътре в илюзията им за собствено величие и водиш ги в желанието им да бъдат богоравни. И те пристъпят...
Изправайки прегънатите силуети.
Оглаждайки натрупаните дипли.
Вярвайки!

Затъват ходилата в лепкавия мъх. Приплъзват се. Очите са притворени зад гъста паяжина на страстта лелеяна. Плътта в щедра изобилност се предлага. И няма мисъл. Има само цел. Измислен фар в далечината на тъмен остров.

А някой лочи прясна кръв далеч от всяка суета. Убивайки.

2 коментара:

  1. Ти знаеш точно какъв съм в действителност.
    Не бъди толкова студена.
    Защото когато ти се изгубиш,
    аз съм единствен там, с теб,
    за да споделя мъката ти.
    Да ридая над скръбта ти - единственият ми похват
    да те утеша.
    (Спомени за невинна младост)
    В очакване на утрото ти си самотна, а аз кръщавам
    самотата ти.
    Говоря истината.
    Разкажи ми всичко за болката си.
    С всички детайли.
    Не казвай, че е любов.
    Крехкото ти сърце само подхранва презрението ми.
    Божият син
    следва езически порив.
    Свързани сме... Ти и Аз.
    В хармония с всичко, което отричаш.
    Аз съм трънът в теб, дирещ
    Успех.
    (Напомняне на смъртните за смъртта)
    Аз съм семето на твоята гордост, ангел.
    Блаженство.
    SPECIALEN POZDRAV ZA LUBIMATA MI ZLO...
    NQKOI DA I PREDADE,AKO OBI4A!!!...

    http://www.youtube.com/watch?v=0gnFbwRmkc4

    ОтговорИзтриване
  2. Луцифер, няма нужда да се правиш на шут! Не си прави труда да ми пишеш! Излишно е! С мен можеш да говориш тогава, когато ти стиска достатъчно и ти пораснат крака, за да можеш да погледнеш в очите ми!

    ОтговорИзтриване